.webp){kind=logo}
Хлябът заема особено място на трапезата и в живота на българите в сравнение с други народи, но нали точно тук, на нивата, той се ражда и започва неговата магия. Всяка Житена питка отива да обиколи нивката си, че да стане мека и сладка.
Можеби това е причината в българския език, при цялото му богатство и разнообразие Earth и land да се изписват еднакво. Доколкото обкръжаващият ни космос е някак си абстрактен в представите ни, нашата Земя е най-голямото нещо, което сравнително лесно можем да възприемем - главите ни на обикновени хора не могат да поберат размерите на слънца, галактики и тем подобни мъглявини...
Но да не умуваме повече какво е земята за българина - много по-умни от нас - Елин Пелин, Йовков, Радичков... вече са го написали.
На нас като литературни джуджета често когато пишем в нашия блог ни се иска да изпишем земя с главна буква, за да подчертаем респекта към нея, но не се получава - земята е едно, Земята е съвсем друго. Можем да напишем Хляб с главна буква, можеби е редно винаги да го правим, но земя, Земя... Как например да напишем патетично Това е земята на нашите деди или Нашата земя е благословена?
Еврика - ЗЕМЯ ! Така вече може !
Но освен с респект, ние българите обграждаме ЗЕМЯТА и с много сантимент - често с умиление чуваме по телефона:
Ще купите ли 2-3 декара земица в село Едикоеси?
или
Имам малко наследствена земичка, ще ми кажете ли колко струва?
Така е, привързани сме към нашата ЗЕМЯ (както с гравитацията към Земята). Дори когато я продаваме, то е защото се налага или по някаква причина и след дълги размисли сме решили, че така ще е най-добре - все пак, за добро или лошо, в живота на човек има и по-важни неща. Но винаги го правим с поне малко тъга.
