"Камъните на глада" и "Ако ме видите, плачете!" - в превод от западноевропейски.
Като градинари и загрижени за родното земеделие, на фона на рекордните жеги и суша - поне в някои части на България - няма как да подминем неразборията, която се случва в момента около обсъждането на условията за кандидатстване по мярка 4.1.
Но първо искаме да се извиним за употребата в нашия сайт на думи като глад и плач - все пак сме в ЕС в 21 век, а не в средновековна Европа и те са несъвместими с нашия дух.
Първо обществено обсъждане, второ обществено обсъждане, Брюксел, МЗХ, Напоителни системи, браншови организации, спасяване на мярката... но магарето падна в кладенеца.
Те нещата с поливното земеделие и без това са толкова сложни и трудни, особено за не едрите земеделци - по-добре да забравим за нови кладенци, ами да се спущаме в старите и да дълбаем. Че в тази суша дъната наистина се показаха!
Можеби това е и идеята на Брюксел - вместо да копаем нови кладенци да зачистим и задълбочим старите, вместо да прокарваме нови тръби да запушим пробитите (там, където са останали) и да престанем да пилеем това богатство - водата, а да я използваме пестеливо и мъдро. А най-вероятно идеята е при тях да са зелените градини, при нас да са необятните житни поля.
Но ние сме градинари оптимисти и не случайно по-горе "магарето падна в кладенеца". За тези на които не им е известна тази притча и се стъписаха ще кажем само, че това съвсем не е някаква зловеща история, а е поучителна и със щастлив край, потърсете я в мрежата.
И ние като магарето ще отръскваме пръстта от гърбовете си и ще дерзаем нагоре...
А буренясалите селски дворове и изоставени ниви ще отстъпват място на тучни градини!
